За да разгледате другите страници, чукнете с мишката на някоя от връзките в кафяво под този надпис.

...Лична колекция и продадени...

...Ножове за продан...

...Остриета за продан...

 

В самото начало на 2006г., докато си "ровичках" в Интернет попаднах на сайт с авторски ножове. Темата ме заинтригува и така открих, че е кажи-речи неизчерпаема. В общи линии куцо, кьораво и сакато пили, реже и произвежда хладно оръжие. А, казах си, че аз да не съм нещо по-малко шашав! И ето резултата…
В интерес на истината, големи вълшебници има. Доста още ще трябва да се упражнявам, докато се приближа поне на една светлинна година от най-добрите. Но какво пък, нали това е идеята. Всички се стремим по един или друг начин към съвършенство.
Това са първите ми няколко ножа, в реда по който ги направих. Наивни, но е добре човек да помни от къде е тръгнал.

Не се продават, разбира се. От една страна, защото са калпави като стомана, от друга - това си е моята история.

Ако искате да увеличите картинкаите,чукнете с мишката върху тях.
001-1

 

 

Това "чутовно" най-първо творение произлезе от китайски кухненски нож за левче и добре огнила букова клонка. Не мога да се похваля, че сам одрах кравата за канията, ама да не ви разказвам какво се случе с една от чантите на жена ми, че много шум ще се вдигне.

 
И тъй, уверих се , че с много стъргане потене и почесване може да се получи нещо, с което да си отрежеш филия хляб. Ако не е много твърд, разбира се. Да де, ама къде е тук бижутера? Я сега да опитаме нещо по-така:

В общи линии същата измислена стомана и буков клон, но вече гарнирани с малко тюркоаз.

002-1
 
Охо! - каза жена ми.- Ти майсториш ножове, а аз все още се разхождам по улиците беззащитна, така ли?! Е, мога ли да я оставя горката на произвола на лошите хора? ... Не може. За целта открих един сух ясенов клон и:
003-1

Голямо дялане, потене и псуване падна, ама накрая ме потупаха по главичката и аха, аха да ми кажат "браво!".
Някъде около март е вече. Зарязал съм си основната работа, "ножарствам" по десетина часа дневно и главата ми лекичко започва да пуши. С една дума на лице са всичките признаци на тихата лудост.
 
 
В началото на май приех, че началния етап е приключил. "Стига шегички, време е да се захващам здраво за работа"- казах си. Подочул бях междувремено, че този тип изделия трябва да са поне няколко степени по-твърди от балканския кашкавал и се заех да се преборя с проблема. Пуснах де що връзки имам (разбирай баджанака) и едно щастливо утро се окозох собственик на цял наръч шини от неръждаема стомана тип 4х13. Калява се в масло до 54 - 56 единици, светнаха ме, ама има един малък проблем. За целта трябва да се загрее до около 1070 градуса. После вече ще си я отвърнеш на някакви си 200 градуса, за да не е крехка. Оп-паа! Бижутерския бренер вдига къде, къде повече, ама не и ако трябва да се нагрее площ от 20 х 4 см. Сещате ли се накъде отиват нещата? Ковашко огнище, духало... те атрибутите на тоя занаят са доста, ама по-нататък ще имаме достатъчно поводи да си говорим за бавното плъзгане по тази наклонена плоскост.
Ето я и първата рожба, дето можеш да си издялкаш с нея свирка, без да се налага да се заточва четири пъти. Острието е ецвано с киселина само от едната страна. Дръжка от дърво, кост, рог, полимер... Инкрустации, кания от двуцветен орех. Такива ми ти работи.
005-1

Толкова бях доволен от себе си, че я занесох заедно с някои от бижутата си на ежегодната изложба "Метал и кожа" на Шипка 6.
Е, посмели са се хората преди да я отхвърлят.

 

 

 

 

Тук вече съм започнал да се глезотя. Тази"джуфка" е горе долу колкото показалеца ми.

006-1