|
За
да разгледате другите страници, чукнете с мишката на някоя от връзките в кафяво
под този надпис. ...Лична
колекция и продадени... ...Ножове
за продан... ...Остриета
за продан... |
В самото начало на 2006г., докато си
"ровичках" в Интернет попаднах на сайт с авторски ножове. Темата ме заинтригува
и така открих, че е кажи-речи неизчерпаема. В общи линии куцо, кьораво и сакато
пили, реже и произвежда хладно оръжие. А, казах си, че аз да не съм нещо по-малко
шашав! И ето резултата… В интерес на
истината, големи вълшебници има. Доста още ще трябва да се упражнявам, докато
се приближа поне на една светлинна година от най-добрите. Но какво пък, нали това
е идеята. Всички се стремим по един или друг начин към съвършенство. Това
са първите ми няколко ножа, в реда по който ги направих. Наивни, но е добре човек
да помни от къде е тръгнал. Не се
продават, разбира се. От една страна, защото са калпави като стомана, от друга
- това си е моята история. | Ако
искате да увеличите картинкаите,чукнете с мишката върху тях. |
001-1 | Това
"чутовно" най-първо творение произлезе от китайски кухненски нож за
левче и добре огнила букова клонка. Не мога да се похваля, че сам одрах кравата
за канията, ама да не ви разказвам какво се случе с една от чантите на жена ми,
че много шум ще се вдигне. |
| И
тъй, уверих се , че с много стъргане потене и почесване може да се получи нещо,
с което да си отрежеш филия хляб. Ако не е много твърд, разбира се. Да де, ама
къде е тук бижутера? Я сега да опитаме нещо по-така: |
В
общи линии същата измислена стомана и буков клон, но вече гарнирани с малко тюркоаз. | 002-1 |
|
Охо! - каза жена
ми.- Ти майсториш ножове, а аз все още се разхождам по улиците беззащитна, така
ли?! Е, мога ли да я оставя горката на произвола на лошите хора? ... Не може.
За целта открих един сух ясенов клон и: |
003-1 |
Голямо дялане, потене и псуване
падна, ама накрая ме потупаха по главичката и аха, аха да ми кажат "браво!". |
Някъде
около март е вече. Зарязал съм си основната работа, "ножарствам" по
десетина часа дневно и главата ми лекичко започва да пуши. С една дума на лице
са всичките признаци на тихата лудост. | | | В
началото на май приех, че началния етап е приключил. "Стига шегички, време
е да се захващам здраво за работа"- казах си. Подочул бях междувремено, че
този тип изделия трябва да са поне няколко степени по-твърди от балканския кашкавал
и се заех да се преборя с проблема. Пуснах де що връзки имам (разбирай баджанака)
и едно щастливо утро се окозох собственик на цял наръч шини от неръждаема стомана
тип 4х13. Калява се в масло до 54 - 56 единици, светнаха ме, ама има един малък
проблем. За целта трябва да се загрее до около 1070 градуса. После вече ще си
я отвърнеш на някакви си 200 градуса, за да не е крехка. Оп-паа! Бижутерския бренер
вдига къде, къде повече, ама не и ако трябва да се нагрее площ от 20 х 4 см. Сещате
ли се накъде отиват нещата? Ковашко огнище, духало... те атрибутите на тоя занаят
са доста, ама по-нататък ще имаме достатъчно поводи да си говорим за
бавното плъзгане по тази наклонена плоскост.
| Ето
я и първата рожба, дето можеш да си издялкаш с нея свирка, без да се налага да
се заточва четири пъти. Острието е ецвано с киселина само от едната страна. Дръжка
от дърво, кост, рог, полимер... Инкрустации, кания от двуцветен орех. Такива ми
ти работи. | 005-1 |
Толкова
бях доволен от себе си, че я занесох заедно с някои от бижутата си на ежегодната
изложба "Метал и кожа" на Шипка 6. Е, посмели са се хората преди
да я отхвърлят. | | |
Тук
вече съм започнал да се глезотя. Тази"джуфка" е горе долу колкото показалеца
ми. |
006-1 |
| | |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|