В началото на май приех, че началния етап е приключил. "Стига шегички, време е да се захващам здраво за работа"- казах си. Подочул бях междувремено, че този тип изделия трябва да са поне няколко степени по-твърди от балканския кашкавал и се заех да се преборя с проблема. Пуснах де що връзки имам (разбирай баджанака) и едно щастливо утро се окозох собственик на цял наръч шини от неръждаема стомана тип 4х13. Калява се в масло до 60 - 65 единици, светнаха ме, ама има един малък проблем. За целта трябва да се загрее до около 1070 градуса. После вече ще си я отвърнеш на някакви си 300 градуса, за да не е крехка. Оп-паа! Бижутерския бренер вдига къде, къде повече, ама не и ако трябва да се нагрее площ от 20 х 4 см. Сещате ли се накъде отиват нещата? Ковашко огнище, духало... те атрибутите на тоя занаят са доста, ама по-нататък ще имаме достатъчно поводи да си говорим за бавното плъзгане по тази наклонена плоскост.

Собственост на автора.

Толкова бях доволен от себе си, че я занесох заедно с някои от бижутата си на ежегодната изложба "Метал и кожа" на Шипка 6.
Е, посмели са се хората преди да я отхвърлят.

Собственост на автора.

Тук вече съм започнал да се глезотя. Тази"джуфка" е горе долу колкото показалеца ми.

Собственост на автора.

Забежка на тема "де го Изтока - де са Балканите" Острие - неръждаема стомана 4х13. Дръжка и кания от орех, инкрустации от кост.

Собственост на автора.

Вървял си човека из гората, видял си гнило клонче, направил си от него ножче.
Много обичам леко изгнилата или гъбясала дървесина. Напоява се добре с високо адхезивен стабилизатор и става твърда като камък. За сметка на това могат да се открият уникални шарки по нея. По-нататък ще се видят и такива случаи.