ПРИКАЗКА ЗА НОВОЛУНИЕ
Това е една много, много стара история, която бабите папуаски разказват на внучетата си винаги по новолуние.В нея се разказва как се е появило новолунието, но нека първо обясня на тези от вас, които не знаят, какво означава тази дума.
Нали сте виждали Луна като портокал? Съвсем кръгла и оранжева, направо вкусна на вид.Когато стане такава, някои възрастни в един глас въздишат:
- О-о-о-о-х, има пълнолуние. Пак няма да можем да спим! На тези възрастни доста неща им пречат да спят, ако сте забелязали. Сигурно е така, защото съвсем са отвикнали да играят. Понякога си мисля, че ако си спомнеха игрите от детството, поне на пълнолуние, щяха да спят много по-добре. Но това е съвсем друг разговор...
Бяхме стигнали до пълнолунието... След като се пофука няколко дена с дебелите си бузи, Луната започва да слабее. Най-напред остава половинка, след това четвъртинка, докато накрая съвсем изчезне и звездите останат да блестят самички на небето. Точно това се нарича новолуние.
А ето защо е така според жителите на Самоа и островите Фиджи:
Отдавна, отдавна, още когато Земята и Океанът воювали помежду си и нямало още нито едно живо същество, Луната си греела една и съща през всички нощи на годината - кръгла или съвсем леко сплесната, като плод на мангрово дърво. И си била такава, когато се появили животните, и си била такава, когато се появили птиците, и даже, когато се появили хората си останала такава, нооо... не и когато се появила рибката Бананка. Тогава тя още била една съвсем незначителна на вид, дребна, сива рибка, която дори не се казвала Бананка, ами... Кой знае, може дори да си е нямала име, защото по нищо не се отличавала от сивите камъчета по дъната на лагуните, нито от разните сиви клечки, носени от прилива след буря. В това, разбира се нямало нищо лошо или поне така си мислели рибките Бананки, докато един ден морските същества не решили да се съберат в Голямата Коралова Долина, за да се огледат и опознаят едно-друго.Мигом рапаните затръбили призивно с раковините си и отвсякъде започнали да пристигат всевъзможни рибки, рибоци и рибища. И всеки бързал да се похвали с нещо повече от другите. Китът се въртял насам-натам, надувал се и тананикал басово под мустак китовите си песни. Една от тях звучи горе долу така:
Като хълм дебел аз съм, ала как да кажа... хъм... Гърлото ми е възтясно и на всеки тук е ясно, че щом дребни рибки ям страдам все от глад голям! Морският таралеж перел на всички страни бодлите си. Акулата скърцала страшно със зъби и разбира се, въобразявала си, че това е най-приятната подводна музика. Рибата клоун пък така се въртяла и премятала, че можело свят да ти се завие. Дори октоподът, който непрекъснато менял цветовете си, имал с какво да се похвали. Единствено рибката Бананка си стояла настрана - сива и срамежлива и тъжно подсмърчала. Доколкото това е възможно под вода, разбира се.
Перчели се така рибките, перчели се рибоците, перчели се рибищата, докато някаква морска игла, колкото тънка, толкова и злобна, забелязала рибката Бананка и така се възмутила, че чак в рими заредила:
- Кой тази твар допусна тука? Извадена е сякаш от боклука. Я вижте я на що прилича! Изглежда да се къпе не обича. Облечена е цяла в сиво, а всеки знае, че това не е красиво. Веднага я махнете и времето ми с нея не губете! Да иде да се облече прилично или поне да сложи нещо по-различно.
И взели, че я изгонили. И не само това, ами и заръчали, докато не си смени дрехата, никаква да не се мярка из морето, че китът и без това е вечно гладен...
До тук добре, но рибки Бананки в Океана имало много. Толкова много, че ако се наредели една зад друга и всяка захапела опашката на предната, щели да се проточат от единия бряг на Океана до другия и пак щели да останат достатъчно, за да имат всички папуасчета от Самоа и островите Фиджи, всяка сутрин за закуска пържени Бананки. И всичките били коя от коя по-сиви и срамежливи. В чудо се видели горките рибки. Какво ще правят, ако изведнъж тези гладници китовете ги подгонят? Решили да бягат. И побягнали-и-и... Цял ден плували натам, където залязва слънцето, а привечер стигнали мястото, дето се събират морето и небето. Водата била съвсем плитка и в нея се излежавала на хладно Луната. Щом Слънцето залязло, тя станала, поизтръскала се малко и се приготвила да заеме неговото място. До тук добре, но по гърба й били залепнали няколко съвсем дребни рачета и тъй като рибките Бананки били много огладнели от бягането, една дребосъчка се спуснала да клъвне вкусните залъчета. Лапнала ги, ала съвсем случайно близнала малко и от Луната. И тогава станало нещо много чудно. Там където близнала рибката останало тъмно петънце, а тя самата изведнъж пожълтяла и дори леко засветила в полумрака. Олеле как се зарадвала, как се разскачала!... Дори запяла една такава смешна песничка:
Бях аз грозна, бях аз сива, гонеше ме срам голям, но съм вече тъй красива, че сама сега не знам да поискам ли ръката веднага тук на Луната или преголяма чест ще и сторя с тази вест? Като разбрали какво е станало, другите рибки до една се спуснали да ближат светлото от Луната и докато свари да се издигне над водата, така я наблизали, че ако имаше кръгъл сладолед, Луната щеше да прилича в този момент точно на такъв сладолед в ръцете на малък лакомник. Същото се повторило и на следващата вечер, и на по-следващата, и така докато по нея не остонало никакво, ама съвсем никакво светло.
До тук добре, но щом рибките изблизали всичкото светло, нощите станали толкова тъмни, че морските обитатели не можели да си видят дори носовете, а камо ли да си ходят на гости по съседски. И естествено, щом разбрали кой е направил тази пакост, в един глас ревнали срещу рибките Бананки да отиват бързо при Луната и да и върнат веднага светлината, че китовете както са изгладнели...
И до тук добре, ама нашите познайници, нали веднъж вече се били научили как да стават красиви, мине не мине някоя седмица и отново налитали да ближат Луната. Уж съвсем мъничко в началото, колкото да им изсветлее само десенът, а после докато я свършат...
- Ето от това е - казват бабите папуаски - новолунието.
И навярно имат известно право, защото ако ви се отдаде да застанете някога в безлунна нощ на брега на Самоа или островите Фиджи и ако имате късмет, разбира се, може да видите сред водите на Огромният Тъмен Океан някоя малка, светеща рибка, досущ като самотно бананче, захвърлено от ръката на палаво полинезийче. Това обаче е доста трудно, защото рибките Бананки обикновено се движат на огромни светещи ята и тогава Океанът става сияещ и празничен, също като при някаква забавна илюминация. Щом ятата им приближат бреговете на южните острови, хлапетата скачат от хамачетата си, измъкват се тайно на брега на лагуната и запяват:
Когато е нежно небето, Когато е нежно небето, когато засвети морето, когато южният кръст слезе толкова ниско, че да пипнеш и с пръст можеш звездите от близко, тогава децата се смеят, тогава децата си пеят, тогава децата играят без мама и татко да знаят! Та ето в такива нощи малките палавници от Самоа и островите Фиджи лудуват чак докато падне росата, но мога да ви уверя, че следващият ден е единственият в годината, когато те не стават в едно с изгрева на слънцето. Мога да ви уверя също така, че родителите им много добре знаят защо и изобщо не им се карат. Та нали всички родители някога са били деца и са вършели същите, ама съвсем същите лудории!