КЕРЕМИДЕНИТЕ ЧОВЕЧЕТА

Тази история се случи в един от тихите стари квартали на София. Улицата е Листопад, а номерът... Хайде нека минем и без него. По-нататък ще ви разкажа защо. Къщата бе стара, едноетажна, с голям зелен двор.

Кажи-речи Още през миналото столетие на покрива се бе заселил народът на гилдите. Наричат ги още "Керемидени човечета", защото строят къщичките си под керемидите. Освен това обичат да носят дрехи в керемиден цвят.

Гилдите са спокойни и миролюбиви. Избягват да се показват на хората. Просто не понасят да се шуми около тях. Зная с положителност обаче, че котките, таванските мишки и особено гълъбите, биха могли да разкажат доста интересни неща за малкия народ от покрива.

Керемидените човечета говорят езиците на различните същества от двора и живеят в мир с повечето от тях.Горе на покрива си имат почти всичко. Затова рядко им се налага да слизат на земята. Ала узрее ли черешата на двора, мъжете от керемиденото селище предприемат дълъг и опасен поход. Да не мислите, че само вие обичате черешов компот?

Така-а-а... Та, под последната керемида, от лявата страна на покрива, точно над улука, бе домът на татко Тон и мама Ада. Те си имаха пет малки, палави гилдучета, които им създаваха доста грижи.Най-голямото бе вече цял сантиметър, а най-малкото - само половин.

Когато братчетата застанеха едно до друго, между първото и последното се получаваше нещо като стълбичка.

Същото бе и с имената им. Ако някой от далечните познати живеещи ча-а-ак на другия край на покрива дойдеше на гости и се опиташе да си спомни имената на петте братчета, татко Тон ги подреждаше по височина и само посочваше с пръст. Звучеше горе долу така:

Пин-н,
	Пан-н,
		Пон-н,		Пит !
			Пен-н...

Усещате ли? Също като счупено гърне... Пит! Дали заради странното звучене на името си или поради някаква друга причина, Пит - най-малкият, бе и най-палав. Дори в песничката на петте братчета се говореше за това.Тук му е мястото да кажа, че всяко от тях си имаше свое стихче. Запееха ли заедно, ето какво се получаваше:

На покрив стар, сред керемиди сиви живеем

ний доволни и щастливи.

Човечета сме керемидени

за хората до днес невидими

Тук подхващаше Пин:

От братята съм най-голям,

поспивам си и често ям.

Пан:

Аз все зает съм, нещо правя

с изобретения се славя.

Пон и Пен:

А ний сме весели юнаци,

на туй отгоре и близнаци

И накрая:

Аз Пит съм и признавам сам,

че лудории мно-о-ого знам.

Точно така си беше. В какви ли приключения не въвличаше братчетата си? Какви ли поразии не намисляше?

Но вие сами ще се уверите в това, ако почетете нататък.