| В
самото начало на 2006г., докато си "ровичках" в Интернет попаднах на сайт с авторски
ножове. Темата ме заинтригува и така открих, че е кажи-речи неизчерпаема. В общи
линии куцо, кьораво и сакато пили, реже и произвежда хладно оръжие. А, казах си,
че аз да не съм нещо по-малко шашав! И ето резултата… | |||
| Ако искате да увеличите картинкаите,чукнете с мишката върху тях. | |||
 001-1 |
Собственост на автора. Това "чутовно" най-първо творение произлезе от китайски кухненски нож за левче и добре огнила букова клонка. Не мога да се похваля, че сам одрах кравата за канията, ама да не ви разказвам какво се случе с една от чантите на жена ми, че много шум ще се вдигне. | ||
| И тъй, уверих се , че с много стъргане потене и почесване може да се получи нещо, с което да си отрежеш филия хляб. Ако не е много твърд, разбира се. Да де, ама къде е тук бижутера? Я сега да опитаме нещо по-така: | |||
Собственост на автора. В общи линии същата измислена стомана и буков клон, но вече гарнирани с малко тюркоаз. |  002-1 | ||
| Охо! - каза жена ми.- Ти майсториш ножове, а аз все още се разхождам по улиците беззащитна, така ли?! Е, мога ли да я оставя горката на произвола на лошите хора? ... Не може. За целта открих един сух ясенов клон и: | |||
 003-1 |
Собственост на съпругата ми. Голямо дялане, потене и псуване падна, ама накрая ме потупаха по главичката и аха, аха да ми кажат "браво!". | ||
| Някъде около март е вече. Зарязал съм си основната работа, "ножарствам" по десетина часа дневно и главата ми лекичко започва да пуши. С една дума на лице са всичките признаци на тихата лудост. | |||
Собственост на автора. Метална кания с малко кожа. Половината острие механично матирано, другата половина ецвана с киселина. Малко бял полимер и метални инкрустации... Олял съм се струва ми се, ама карай да върви. |  004-1 | ||