| В
самото начало на 2006г., докато си "ровичках" в Интернет попаднах на сайт с авторски
ножове. Темата ме заинтригува и така открих, че е кажи-речи неизчерпаема. В общи
линии куцо, кьораво и сакато пили, реже и произвежда хладно оръжие. А, казах си,
че аз да не съм нещо по-малко шашав! И ето резултата… | |||
| Ако искате да увеличите картинкаите,чукнете с мишката върху тях. | |||
 001-1 |
Собственост на автора. Това "чутовно" най-първо творение произлезе от китайски кухненски нож за левче и добре огнила букова клонка. Не мога да се похваля, че сам одрах кравата за канията, ама да не ви разказвам какво се случе с една от чантите на жена ми, че много шум ще се вдигне. | ||
| И тъй, уверих се , че с много стъргане потене и почесване може да се получи нещо, с което да си отрежеш филия хляб. Ако не е много твърд, разбира се. Да де, ама къде е тук бижутера? Я сега да опитаме нещо по-така: | |||
Собственост на автора. В общи линии същата измислена стомана и буков клон, но вече гарнирани с малко тюркоаз. |  002-1 | ||
| Охо! - каза жена ми.- Ти майсториш ножове, а аз все още се разхождам по улиците беззащитна, така ли?! Е, мога ли да я оставя горката на произвола на лошите хора? ... Не може. За целта открих един сух ясенов клон и: | |||
 003-1 |
Собственост на съпругата ми. Голямо дялане, потене и псуване падна, ама накрая ме потупаха по главичката и аха, аха да ми кажат "браво!". | ||
| Някъде около март е вече. Зарязал съм си основната работа, "ножарствам" по десетина часа дневно и главата ми лекичко започва да пуши. С една дума на лице са всичките признаци на тихата лудост. | |||
Собственост на автора. Метална кания с малко кожа. Половината острие механично матирано, другата половина ецвана с киселина. Малко бял полимер и метални инкрустации... Олял съм се струва ми се, ама карай да върви. |  004-1 | ||
| В
началото на май приех, че началния етап е приключил. "Стига шегички, време
е да се захващам здраво за работа"- казах си. Подочул бях междувремено, че
този тип изделия трябва да са поне няколко степени по-твърди от балканския кашкавал
и се заех да се преборя с проблема. Пуснах де що връзки имам (разбирай баджанака)
и едно щастливо утро се окозох собственик на цял наръч шини от неръждаема стомана
тип 4х13. Калява се в масло до 60 - 65 единици, светнаха ме, ама има един малък
проблем. За целта трябва да се загрее до около 1070 градуса. После вече ще си
я отвърнеш на някакви си 300 градуса, за да не е крехка. Оп-паа! Бижутерския бренер
вдига къде, къде повече, ама не и ако трябва да се нагрее площ от 20 х 4 см. Сещате
ли се накъде отиват нещата? Ковашко огнище, духало... те атрибутите на тоя занаят
са доста, ама по-нататък ще имаме достатъчно поводи да си говорим за
бавното плъзгане по тази наклонена плоскост. | |||
| Ето я и първата рожба, дето можеш да си издялкаш с нея свирка, без да се налага да се заточва четири пъти. Острието е ецвано с киселина само от едната страна. Дръжка от дърво, кост, рог, полимер... Инкрустации, кания от двуцветен орех. Такива ми ти работи. | |||
 005-1 | Собственост на автора. Толкова бях доволен от себе
си, че я занесох заедно с някои от бижутата си на ежегодната изложба "Метал
и кожа" на Шипка 6. | ||
Собственост на автора. Тук вече съм започнал да се глезотя. Тази"джуфка" е горе долу колкото показалеца ми. | 
006-1 | ||
 007-1 | Собственост на автора. Забежка на тема "де го Изтока - де са Балканите" Острие - неръждаема стомана 4х13. Дръжка и кания от орех, инкрустации от кост. | ||
Собственост на автора. Вървял си човека из гората,
видял си гнило клонче, направил си от него ножче. |  008-1 | ||
| |||