страници 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13

Винаги съм бил привличан по един особен начин от природата. Когато бях дете имах доста проблеми с родителите си, защото ми беше трудно да проумея защо пък да не мога да си гледам мишле във витрината на малката библиотека до леглото. Или пък с какво право баба ми си кани по четири, пет изкуфели дъртофелници на кафе, а аз да не мога по същото време да поканя няколко съседски котки на кратка следобедна закуска? Не беше справедливо!

И го доказах на цялото семейство когато поотраснах малко. Кучета, котки, бели мишки, съсели, папагали, жаби, гущери, няколко вида змии, таралежи, костенурки, зайци, тритони, папагали... Доста "гад" обитава по едно или друго време скромната ни къща и двора й. Все безвредни и по своему любвеобилни същества.

Но, времето минаваше и аз започнах да се интересувам от хищници. И така...ожених се. Как можех да подозирам дори че този сладък мил и тих "хищник" (можете да го видите в раздела "За мен"), едно по едно ще погълне повечето ми животинчета?

"МИЛИЧКО-О-О! Кого обичаш повече, мен или тази ужасна космата.......... Да сте чували подобна реплика?

Шегувам се разбира се. Все още имам няколко животинчета... на двора! И няколко растения, както се вижда на следващите страници.

Открих за себе си изкуството "Бонсай" (ех че тежко звучи) през 1993г. Оказа се идеално занимание за кротък идиот като мен. Да си седя в градината и да наблюдавам как дръвчетата в саксии растат. Да ги ТОРМОЗЯ за да не го правят прекалено бързо. Да катеря баирите с лопата и кирка в някое кишаво и мъгливо ноемврийско утро... Да, работа само като за мен. Опитах се да запаля и някои приятели за този род удоволствия, но след като един от тях със сериозна загриженост ме попита дали скоро съм ходил да споделя увлеченията си с психолог... е отказах се.

А сега, нека ви представя тихата си менажерия.

 

Тук е семейство Betula Alba. Ще рече Бяла бреза.

1 и 2 са снимки на дръвче на около 18 години. Голям инат е. Все дърпа нагоре и не иска да направи една хубава, гъста корона.

3 и 4 са при мен от 6 години. Послушни, но мързеливи. Възрастта им е между 12 и 14год.

5, 6 и 7 е композиция от две брезички в мека скала. Изкопах ги като съвсем дребни 2-3год. фиданки край водопада при подбалканската линия. Камъкът пък домъкнах от Райския залив до Созопол. Оставих го две години на слънце, за да се разградят отровните соли в него, изкопах дупка, колкото за шепа пръст и сега сме на командно хранене. Любопитно ми е колко време ще е нужно на корените им, за да пръснат скалата.