Тук започват Carpinus Orientalis. Гръмко латинско название зад което се крие келявият габър. Моето любимо дърво за бонсай, заради естествено дребните си листа.

 

1 и 2 е габър в зимна и ранно пролетна премяна. Около двадесетина годишно дръвче, измъчено във висша степен от козите. Не съм подрязвал клоните му от 3-4 години, но те категорично отказват да растат повече от 1-2 см. на година.

3 е около 7 год. Пресадих го в парче буков корен, което на свой ред е сграбчило камък и се опитва да го направи на пясък. Боя се че гъбите които започнаха да се появяват по корена от една две години, ще го размекнат далече преди да довърши спора си с гранита.

4 и 5 са снимки на едно и също дръвче, което посадих преди 7 год. от семе. Снимките проследяват растежа му, затова приликата е само най-обща.

6 и 7 е мой любимец. Борих се над един час със скалата в която бе поникнал, но накрая успях да извадя всичките му корени без да ги повредя. На възраст е над 25год. и ако потомците ми прихванат от моята "краста"има всички шансове да удесетори възрастта си. без да промени особено ръста и външния си вид.

1 2
3 4
5 6
 
7