страници 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13

КАК СЕ ТОРМОЗИ ДРЪВЧЕ

Поливане. Миниатюрният бонсай трябва да се полива всеки ден през горещата част от годината. Най-добре е това да става чрез пулверизатор, като се пръскат не само мъховете в основата, а и листата на дръвчето. Разбира се, това не се прави, когато слънцето огрява растението.

Ако Ви се наложи да отсъствате за няколко дена от дома, заровете бонсая заедно със съдината на двора или в голям леген с мокър пясък. Покрийте пясъка с найлон, за да сведете изпаряването до минимум. Оставете легена на сянка.

Не поливайте никога с прясна чешмяна вода. Оставяйте я да престои в бутилка на стайна температура поне 24ч. През най-горещите летни дни е добре да пулверизирате короната и мъховете по два пъти на ден. Сутрин и вечер. За разлика от дръвчето, мъховете не обичат пряката слънчева светлина. За да ги запазите свежи, можете да ги покривате с лист плътна хартия, когато слънцето ги осветява пряко. Два-три часа пряка слънчева светлина са напълно достатъчни на дръвчето, за да се чувства добре. По правило бонсаят Ви трябва да е на открито, но избягвайте да го излагате на постоянен силен вятър. Той може за няколко часа да пресуши пръстта. През зимата поливането е рядко, предимно в топли, слънчеви дни и без да пулверизирате короната. Най-доброто зимуване е на открито. На завет и слънце в двора или заровен в сандъче с пръст на балкона. Ако му нахлузите и един найлон на главата, унижението ще бъде пълно. За сметка на това, ще започне да зеленее още в края на февруари. Дърветата, ще знаете са като нас хората - с повечето неща свикват с течение на времето. Ако пък сте от онези нещастници, които имат парно, но си нямат балкон и простират в банята, не Ви остава нищо друго, освен да се опитате да го излъжете, че се е преселило в тропиците и в интерес на добрия тон трябва да зеленее през цялата година. Постарайте се да бъдете максимално убедителен. Вашият бонсай е крайно подозрително растение.

Съжалявам, че ще ви разочаровам, но шансовете Ви дръвчето да оцелее в къщи не са много големи. Просто въздухът там е прекалено сух за него. Няма я утринната роса, няма ги изпаренията от почвата… а пък слънцето през стъклата е горе долу като захар през стъкло. Оптималният вариант е да го разквартирувате в градината, на балкона или поне на перваза на прозореца и да го вкарвате в къщи за по няколко часа вечер, колкото да размените по някоя дума след работа. Веднага ще забележите "как ускорява растежа си, благодарение на добрите чувства, които излъчвате към него". Някои от моите любимци изкарват по цяло лято у дома, но това е само защото щъркелът е хитър. Събрал съм си мъхове и съм ги наредил върху найлон плътно на около 40 см. около тях. Опитвам се да ги удавя всеки ден, но изглежда мъхът се дави много трудно. За разлика от бонсая!

Оформяне. Най-общо казано, да направиш от едно дърво бонсай, означава да го тормозиш толкова, колкото може да издържи. А те издържат доста. Как ще расте Вашето дръвче, зависи само от Вас. Можете да оформяте короната и посоката на растеж, както Ви хрумне. Ако някой клон започне да се удължава прекалено много от композиционна гледна точка, просто го спрете. С нокът прекъснете връхчето на филиза. Следващият ще покара от друго място… освен ако дръвчето Ви си няма свое мнение по въпроса. В такъв случай се налага да му внушите, че не е право. Можете да извивате и сучете клоните в която си искате посока. Нужна Ви е само малко медна тел с различни дебелини. Увивате я не много стегнато около клончето на 4 до 10 мм. разстояние между намотките и му посочвате недвусмислено накъде води партийната линия. Ако се опъва, опитайте с по-дебел кабел или последно предупреждение. След няма и година бонсаят възприема Вашата гледна точка съвсем "доброволно". Теловете могат да бъдат свалени.

Бонсай звучи доста японски, но това, което Ви продадох си е най-обикновено дърво и като всяко уважаващо себе си такова, се стреми да стане поне десетина метра. Ако го допуснете, то просто ще Ви изтика от къщи. За да не се случи, тормозете го! Подрязвайте му клоните. Ако имате деца, напердашете ги още първият път, когато се приближат до него. След това те ще имат грижата Вашето дръвче никога да не порасне. Първите пролетни листа са напористи. Даже доста за такъв дребосък. Затова, започнат ли да се разлистват пъпките, не давайте на повече от две, три листа да видят бял свят. Иначе до края на май, дръвчето ви ще си отгледа пънк прическа. За да не става това, можете например да си пуснете нокът на палеца и да си играете на "растенето забранено". На япански думата е "кинджиру". Не обръщайте внимание на акцента ми. Използването на ножица се възприема от дръвчето като проява на лош вкус.За ваша радост това не се отнася за по-дебелите клонки. Не е необходимо да ги прехапвате със зъби. Ако имате обаче перфекционистка жилка и желаете да се придържате твърдо към класическите методи, купете си коза. Така, улисано в спорове с нея, дръвчето ви ще наддава вместо с обичайните метър, метър и половина годишно, само с по няколко сантиметра.

Пресаждане. Ако бонсаят ви е иглолистен, трябва да се пресажда на всеки три години. Прави се обикновено през Март или началото на Април. Поставете дренаж в дъното на съдината. Добре е новата пръст да бъде пресята. Торфените смески с добавена шепа пясък и малко обикновена градинска пръст ще ви свършат чудесна работа. Извадете дръвчето, отръскайте корените му от старата пръст, подрежете тънките им части / но в никакъв случай повече от една четвърт от дължината им/ и ги засадете в новата пръст. След това подредете отгоре мъхове и камъчета, в опит да излъжете дръвчето или себе си, че това си е просто едно малко откраднато парченце природа. Мъховете са важни, защото предпазват почвата от прекалено бързо изсъхване през лятото.Широколистните видове се пресаждат през две години.

Болести. Напролет листните въшки, отчаяни от липсата на зеленко в столицата, могат да се нахвърлят върху дръвчето Ви. Не го стижете нула номер. Не го мажете с газ. Облечете нещо по-вехто, слезте на спирката и крадешком, за да не види някой комшия, съберете шепа фасове.Накиснете ги за 24 ч. в сапунена вода и след прецеждане напръскайте с нея листата. Не пропускайте и долната страна, защото гадинките непушачи срамежливо се крият там. Другият вариант е да си наловите калинки. После обаче, за да не ви умират от глад калинките, ще трябва да им събирате листни въшки, така че обмислете добре! Ако дръвчето ви се разболее от нещо друго, викайте бърза помощ. /Впрочем, това което съм Ви продал е имунизирано./

С няколко думи повтарям най-важното: През деня дръвчето да бъде вън. През зимата да си почива на студено, пак там по възможност. Не го давете. Не го оставяйте да умира от жажда!

Не зная дали си давате сметка, но това дръвче е нещо повече от мушкато. По случай 200год. от независимостта на САЩ, Белият дом получи от островна Япония скромен подарък. Дръвче, горе долу с размерите на вашето, но с точната възраст на републиката. Звучи и малко като намек, нали? В Китай - страната където са отглеждали бонсаи още по времето, когато японците са живели по дърветата… или под тях поне, има бонсай на 700 год. Ще си дадете ли труда да пресметнете колко от поколенията на посадилия го е преживял? В някои страни да отглеждаш дърво не е просто хоби. То си е начин да гледаш в очите на живота, а понякога и да виждаш нещо в тях.