Започнах да чета преди да навърша пет години. Спомням си, че баба ми ме караше да го правя на глас, а на ум проклинах този който е измислил писането. Баба ми обаче лесно се уморяваше да ме слуша. Тогава набарах някаква книжка, за която ми бяха казали, че съм още малък и открих, че може да се чете и на ум. Нещо повече. Можеш да си представяш че всичките тези истории се случват с теб, понякога дори и след като си затворил книгата. Така започна и не е прекъсвало и за момент до ден днешен. По едно време си спомням че трябваше да ме гонят от къщи да играя. Скоро идваше някоя съседка да се оплаче и... продължавах да си чета.
Когато бях на около 16 по-малкият ми брат участва в няколко филма. Тогава го видях в по-различна светлина. Не само като боксова круша където да изпробвам физическите си умения. И така написах книга за него. В нея братчето ми среща герой от света на книгите и тръгва с него на пътешествие в света на човешките фантазии. О, колко много му завиждах! Аз трябваше да бъда на негово място. Той дори не бе чел повечето от книгите в които се бе озовал. А и никога не ги прочете. Ноо, никой не е казал, че живота трябва да бъде честен. Той е нещо, което просто ти се случва.
Това бе началото. Има доста историйки, които видяха бял свят от тогава. Някои като сценарии за детски филмчета в телевизията, други като приказките на Бате Радко. Имаше такава рубрика в радиото някога.... Трети просто си чакат времето и издателя. Кой знае, може да го срещнат точно тук. Никога не се знае откъде точно ще изскочи зайчето.
И така за вас деца, и за всички вас, които още не сте забравили какво е:
А това е увода на една история от около 150 стр.
А защо не и един бял стих?
Тук при добро желание можете да прочетете една глава от книжлето ми. Посветено е на един от най-добрите ми приятели от детството - Ръдиард Киплинг и в най разширен вариант се казва:
ИСТОРИИ ДЕСЕТ
ПЛЮС ОЩЕ ЕДНА
НАПРАВО ОТ СТЕНАТА
НА ДРЕВНА ПЕЩЕРА.Великолепните илюстрации са на Селма Тодорова.